BG
Луиджи Галвани, италианец, живял между 1737 и 1798 г., става професор по анатомия в университета в Болоня през 1775 г. По време на своите изследвания, докато експериментира върху нервната и мускулната система на жаба, той вижда, че жабата се движи, когато метално длето докосне безжизнена жаба. В този момент той откри електрохимичната връзка, създадена от метала върху живите същества. Той се съсредоточи върху тази идея. Той събира и публикува своето изследване по този въпрос през 1791 г. Това изследване предизвиква големи противоречия в научния свят. Волта изложи мнение срещу това откритие. Мислеше, че е причинено от метална дъга. В резултат на тези дискусии започна да се изследва осъществимостта на електротерапията чрез подаване на постоянен ток на живи същества.
Алесандро Волта (1745-1827) е силно впечатлен от идеите и произведенията на Галвани. Той разви идеята, че различните метали могат да имат електрически връзки и енергията може да бъде произведена от тази връзка. Работил е интензивно в тази посока. В резултат на своите изследвания той открива енергията, произтичаща от електрическата връзка на медта и цинка, и продължава работата си, за да я превърне в съхранена енергия (батерия). И през 1799 г. галваничните батерии на Волта са приети от Кралския институт.
Въз основа на опита на Волта, Хъмфри Дейви (1778-1829) започва да работи върху реакциите и резултатите на различни метали с различни химични свойства. Волта основно се концентрира върху енергията, произтичаща от контактите на различни метали. Комбинацията от два различни метала обаче създава химическа реакция. И тази реакция предизвика вид галванопластика. В резултат на експерименти Дейви произвежда калий с платинени катодни галванични батерии. Това го навежда на идеята, че един метал може да бъде покрит с друг.
Майкъл Фарадей, друг британски химик, който работи с Хъмфри Дейви, наблюдава в експериментите си през 1813 г., че постоянният ток, образуван от реакциите на насипни метали, следва пътя към химическа електролиза и установява научната основа за това. Този закон е известен като Закон за електролизата на Фарадей. Корозията и загубата на плътност на различни метали (ASTM G102) все още се извършват в светлината на тази информация.
Първият записан официален експеримент с поцинковане чрез потапяне на желязо в пещ за разтопен цинк е извършен от френския химик P. J. Malouin през 1742 г. и е представен на Френската кралска академия.
През 1836 г. друг френски химик, Stanilaus Tranquille Modeste Sorel, патентова методите за желязо чрез цинк, почистване с 9% сярна киселина и подготовка на повърхността с амониев хлорид. Година по-късно, през 1837 г., Британският патентен институт одобрява този метод. През 1850 г. британската поцинкована индустрия извършва поцинковане на 10 000 тона годишно.
Области на използване на поцинковани метали
Когато поцинковането беше въведено за първи път, то се използваше за защита на големи стоманени конструкции от корозия. Стоманите, произведени специално на труднодостъпни места, започнаха да се използват в електропреносни линии с предимството на покритието преди сглобяване и дълъг експлоатационен живот срещу лесната ръждясваща характеристика на стоманата. С течение на времето, тъй като използването на стомана в света се увеличи благодарение на технологичния напредък и лесната обработваемост на стоманата, поцинковането също се увеличи паралелно.
Увеличаването на производството на стомана преди горещите военни години доведе до развитието на отбранителната промишленост. Постоянно нарастващият капацитет се увеличава във връзка с различни сектори. САЩ и много развити европейски страни реализираха индустриалната революция предимно със стомана.
Днес в Европа има великолепни образци на стоманени конструкции от онези години. И разбира се, почти всички тези стомани са поцинковани.
От около 150 години всички видове стомана, чийто състав е подходящ за поцинковане, все повече се поцинковат. Днес галванизацията е станала незаменима за много сектори.